България - Малко или много са 240 депутати за България?
В условията на финансова и икономическа криза компаниите опитват по всякакъв начин да съкращават разходите си, за да оцелеят. По правило, една от първите мерки, до които се прибягва, е закриването на работни места и освобождаването на служители.
В тази връзка съвсем логичен е и въпросът дали 240 народни представители не са прекалено много за страна като България и дали част от тaзи работни места не би трябвало да бъдат „закрити", за да се облекчи държавата откъм разходи?
Последното преброяване на населението в България е от 2001 г. и официалните данни сочат, че то възлиза на над 7.9 млн. души. Към 2008 г. сме намалели до 7.64 млн., но ни се падат 240 народни представители.
В САЩ например всеки щат има по двама представители в Сената, а Калифорния е осмата най-голяма икономика в света. Счита се, че към 2009 г. населението на САЩ възлиза на близо 306 млн. души. Конгресът на САЩ се състои общо от 535 членове - 435 в Камарата на представители и 100 в Сената. Разбира се, заплащането на конгресмените и бюджетът на законодателния орган на САЩ са несъизмеримо по-високи, но това все пак е най-голямата икономика в света.
Германия пък e най-голямата икономика в Европа, а в настоящия й парламент има 612 депутати при населението от малко над 82 млн. души.
В бюджета на Народното събрание на България за 2009 г. са заложени почти 24 млн. лв. за заплати и възнаграждения на персонала и още 24 млн. лв за издръжка. Общата сума на текущите разходите заложени за годината възлиза на 53.66 млн. лв. Това означава, че един народен представител струва на държавата над 223 000 лв. годишно. Народните представители представляват целия народ и би трябвали всичките тези разходи да са оправдани. Дали обаче е така?
Според правилника за организацията и дейността на Народното събрание се признават транспортните разходи на депутатите, избрани в райони, намиращи се в области, с които има самолетна връзка и отстоящи на повече от 250 километра от София, до 40 самолетни билета годишно - отиване и връщане, а на останалите - до 12 самолетни билета годишно - отиване и връщане, във връзка с дейността им.
Също така на онези представители, които не притежават семейно жилище на територията на Столичната община, безвъзмездно се осигурява жилище в София като разходите по основен ремонт, типово обзавеждане, охрана чрез сигнална охранителна техника или по друг начин, данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се поемат от бюджета на НС.
Те имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание при посещение в избирателните райони.
Депутатите също така имат право на работно помещение в София, осигурено от НС с необходимите технически и комуникационни средства. Прекрасни условия, за да се труди човек, да дава всичко от себе си и тези разходи да бъдат оправдани.
С действията си обаче, депутатите нееднократно са доказвали, че малка част от тях могат да вършат работата, за която се плаща на всички. Всеки от нас е засичал дните за парламентарен контрол, когато присъствието в залата е отчайващо ниско, а някои от тези, които все пак са там уплътняват времето си с решаване на кръстословици, преглед на печата и сладки приказки.
Има и такива представители, които за четири години се престрашават по един или два пъти да стигнат до трибуната и да благоволят да вземат отношение по някой въпрос. Други дори не стигат и до там.
Гласуването на законите става отново с минимално присъствие, което обаче е съпроводено с уникална чевръстина и използване на няколко депутатски карти едновременно, при това без грам притеснение от работещите камери. В край сметка се оказва, че в залата присъстват две дузини хора, а на таблото на системата за гласуване грейва, че със „за" са гласували поне два пъти повече.
Присъствието обаче достига рекордно високи нива в дните когато се гласува wот на недоверие, ала тогава мобилизацията е напълно обяснима, защото ако не се внимава, тази идилия може да свърши.
Щом като работата на всички народни представители (като гласуване например) може да се извърши само от част от тях, е съвсем логично разходите на държавата да бъдат намелени. Криза е.
В условията на финансова и икономическа криза компаниите опитват по всякакъв начин да съкращават разходите си, за да оцелеят. По правило, една от първите мерки, до които се прибягва, е закриването на работни места и освобождаването на служители.
В тази връзка съвсем логичен е и въпросът дали 240 народни представители не са прекалено много за страна като България и дали част от тaзи работни места не би трябвало да бъдат „закрити", за да се облекчи държавата откъм разходи?
Последното преброяване на населението в България е от 2001 г. и официалните данни сочат, че то възлиза на над 7.9 млн. души. Към 2008 г. сме намалели до 7.64 млн., но ни се падат 240 народни представители.
В САЩ например всеки щат има по двама представители в Сената, а Калифорния е осмата най-голяма икономика в света. Счита се, че към 2009 г. населението на САЩ възлиза на близо 306 млн. души. Конгресът на САЩ се състои общо от 535 членове - 435 в Камарата на представители и 100 в Сената. Разбира се, заплащането на конгресмените и бюджетът на законодателния орган на САЩ са несъизмеримо по-високи, но това все пак е най-голямата икономика в света.
Германия пък e най-голямата икономика в Европа, а в настоящия й парламент има 612 депутати при населението от малко над 82 млн. души.
В бюджета на Народното събрание на България за 2009 г. са заложени почти 24 млн. лв. за заплати и възнаграждения на персонала и още 24 млн. лв за издръжка. Общата сума на текущите разходите заложени за годината възлиза на 53.66 млн. лв. Това означава, че един народен представител струва на държавата над 223 000 лв. годишно. Народните представители представляват целия народ и би трябвали всичките тези разходи да са оправдани. Дали обаче е така?
Според правилника за организацията и дейността на Народното събрание се признават транспортните разходи на депутатите, избрани в райони, намиращи се в области, с които има самолетна връзка и отстоящи на повече от 250 километра от София, до 40 самолетни билета годишно - отиване и връщане, а на останалите - до 12 самолетни билета годишно - отиване и връщане, във връзка с дейността им.
Също така на онези представители, които не притежават семейно жилище на територията на Столичната община, безвъзмездно се осигурява жилище в София като разходите по основен ремонт, типово обзавеждане, охрана чрез сигнална охранителна техника или по друг начин, данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се поемат от бюджета на НС.
Те имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание при посещение в избирателните райони.
Депутатите също така имат право на работно помещение в София, осигурено от НС с необходимите технически и комуникационни средства. Прекрасни условия, за да се труди човек, да дава всичко от себе си и тези разходи да бъдат оправдани.
С действията си обаче, депутатите нееднократно са доказвали, че малка част от тях могат да вършат работата, за която се плаща на всички. Всеки от нас е засичал дните за парламентарен контрол, когато присъствието в залата е отчайващо ниско, а някои от тези, които все пак са там уплътняват времето си с решаване на кръстословици, преглед на печата и сладки приказки.
Има и такива представители, които за четири години се престрашават по един или два пъти да стигнат до трибуната и да благоволят да вземат отношение по някой въпрос. Други дори не стигат и до там.
Гласуването на законите става отново с минимално присъствие, което обаче е съпроводено с уникална чевръстина и използване на няколко депутатски карти едновременно, при това без грам притеснение от работещите камери. В край сметка се оказва, че в залата присъстват две дузини хора, а на таблото на системата за гласуване грейва, че със „за" са гласували поне два пъти повече.
Присъствието обаче достига рекордно високи нива в дните когато се гласува wот на недоверие, ала тогава мобилизацията е напълно обяснима, защото ако не се внимава, тази идилия може да свърши.
Щом като работата на всички народни представители (като гласуване например) може да се извърши само от част от тях, е съвсем логично разходите на държавата да бъдат намелени. Криза е.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар